Спомен за Медея

8 апр. 2024 г., 12:08

Поэзия

387 2 2

СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ

... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе

и със тяло натиска пробойните в своята лодка,

но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,

из което Земята отдавна е скъсала котва,

а Луната е пица, намацана с вкиснал кетчуп,

и акулите даже отказват на кренвирши „Leki”,

и хрипти хоризонтът – усукано гърло във клуп! –

вече няма ги нийде прекрасните лунни пътеки,

и с кого да поемеш на път към щастливи земи,

покрай теб животуркат на групи щастливи тулупи? –

пък и ние сред тях, дето лудваме бавно – сами,

просто няма отде допълнително време да купим,

с изветрялата бира, с две консерви от рибата тон,

с низи чирози, дето за черни дни вързах сафрида,

аз отдавна престанах да се правя на онзи Язон,

който хъркаше нощем под Златното руно в Колхида,

а Медея пред дракона хвърли два топа сатен,

упои го със билки – и на скута си сетне ме кротна...

Ще си ида щастлив, че в безкрайната нощ върху мен

не заспах със греблата на дъното в своята лодка.