13 jun 2024, 18:37

Спомен за моето семейство

  Poesía
569 4 4

СПОМЕН ЗА МОЕТО СЕМЕЙСТВО

 

... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –

да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,

не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,

от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич,

жена ми да ми лейне каберне! – да стопли на котлона някой чироз,

 

без мисълта – да бъдем, или не? – пред нашия разкапан телевизор,

да вдигам сутрин своите деца, все пак – денят не е от ден до пладне,

и да провождам низи от слънца със мисълта, че миг съм си откраднал,

за стихчетата – дето ги плета, не чакам нито милост, ни присъда...

Защо пропуснах толкова неща? – и главното от тях – щастлив да бъда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...