Спомен за моето семейство
СПОМЕН ЗА МОЕТО СЕМЕЙСТВО
... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –
да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,
не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,
от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич,
жена ми да ми лейне каберне! – да стопли на котлона някой чироз,
без мисълта – да бъдем, или не? – пред нашия разкапан телевизор,
да вдигам сутрин своите деца, все пак – денят не е от ден до пладне,
и да провождам низи от слънца със мисълта, че миг съм си откраднал,
за стихчетата – дето ги плета, не чакам нито милост, ни присъда...
Защо пропуснах толкова неща? – и главното от тях – щастлив да бъда.
© Валери Станков All rights reserved.
