Спомен за смъртта
829
0
1
Спомен за смъртта
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.
Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.
Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака
и скоро до мен ще си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоан Александров Todos los derechos reservados
