robinhood91 (Йоан Александров)
15 1
7 ene 2014, 21:25

Спомен за смъртта 

  Poesía » De amor
625 0 1

Спомен за смъртта

Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.

Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.

Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака
и скоро до мен ще си.

© Йоан Александров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??