robinhood91 (Йоан Александров)
15 1
7.01.2014 г., 21:25 ч.

Спомен за смъртта 

  Поезия » Любовна
610 0 1

Спомен за смъртта

Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.

Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.

Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака
и скоро до мен ще си.

© Йоан Александров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??