Спомен за смъртта
824
0
1
Спомен за смъртта
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.
Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.
Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака
и скоро до мен ще си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоан Александров Всички права запазени
