robinhood91 (Йоан Александров)
15 1
Jan 7, 2014, 9:25 PM

Спомен за смъртта 

  Poetry » Love
623 0 1

Спомен за смъртта

Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.

Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.

Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака
и скоро до мен ще си.

© Йоан Александров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??