11 mar 2021, 8:07

Спомен за светлина

770 0 0

Двете в тъмната стая

сме сами - аз и мама -

и вечеряме тихо на свещ.

 

През прозореца виждам

преминаващи фарове

по дантеленото перде.

 

В тази стая е мрак -

без ток сварва ни пак

вечерта. Една свещ ми е фар

 

в нощния океан

на живота разлян,

в който плувам с отворена длан.

 

Мисля, нищо не взех,

нека ми се даде,

ако Ти повелиш някой ден.

 

Дотогава вървя

с вдигнати рамена,

на които света си крепя.

 

Още там аз разбрах,

в тази стая от мрак,

как едничката свещ озарява.

 

И едва провидях.

След това замълчах.

Станах свещ. И до днес съм такава.

 

Ти ме питаш защо,

ала може би там

майка свойто дете възпитава

 

и го учи как то

в този кратък живот

да цени обичта си и хляба.

 

И ако светлина

в тази нощ няма тя,

нека мойта огрее и нея,

 

за да види следа

нейната дъщеря

и да тръгне по нея след време...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...