Спомен за светлина

Mar 11, 2021, 8:07 AM

Poetry » Phylosophy

531 0 0

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове
по дантеленото перде.
В тази стая е мрак -
без ток сварва ни пак
вечерта. Една свещ ми е фар
в нощния океан
на живота разлян,
в който плувам с отворена длан. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за светлина

Want to read more?

Random works