Спомен за теб
Няма те, а въздухът безплътно ме прегръща
и всеки миг напомня ми за теб,
любимите ти вещи, ликът ти от стената усмихват ме
и осмислят безкрайния ми ден.
Сърцето днес и то по-бавно бие,
твоят пулс долавям в себе си, тупти,
столът ти е празен и проскърцва в мрака,
напомня ми за отминалите ни прекрасни дни.
Така отчаяно самотна съм, че вечер с мен не гледаш
осеяния със звезден прах екран,
в кометите, оставящи светлата си диря,
образа ти виждам и мечтая пак да си до мен.
Няма те, но с въздуха край мене те усещам
и душата ми със твоята живее във едно,
застана ли привечер залеза да гледам
и в него те откривам и не съм така сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нанита Todos los derechos reservados
