Jan 21, 2011, 6:53 PM

Спомен за теб

  Poetry » Love
952 0 2

Няма те, а въздухът безплътно ме прегръща

и всеки миг напомня ми за теб,

любимите ти вещи, ликът ти от стената усмихват ме

и осмислят безкрайния ми ден.

 

Сърцето днес и то по-бавно бие,

твоят пулс долавям в себе си, тупти,

столът ти е празен и проскърцва в мрака,

напомня ми за отминалите ни прекрасни дни.

 

Така отчаяно самотна съм, че вечер с мен не гледаш

осеяния със звезден прах екран,

в кометите, оставящи светлата си диря,

образа ти виждам и мечтая пак да си до мен.

 

Няма те, но с въздуха край мене те усещам

и душата ми със твоята живее във едно,

застана ли привечер залеза да гледам

и в него те откривам и не съм така сама.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нанита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта ти винаги ще е с теб, поздравления за стиха!
  • От такъв спомен често в очите вали...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...