Спомен за трима
Душата ми пръст я души,
та чак и сълзите ми плачат.
И нещо във мен се руши...
А гарвани в тъмното грачат.
Нощта във дъхът ми пълзи
и слага във раната пръста.
Изплаках последни сълзи
и мисля си вече за кръста.
Останал без сили и глас,
аз тръгвам нагоре към Тебе.
Загърбил и благо, и власт
аз чувам гласчето на бебе.
И мога спокойно сега
да скръстя ръце и клепачи.
През цветната земна дъга
със плуг преминават орачи.
И семето хвърлям в бразда
след мене и жътва да има.
Потеглям към мойта звезда
във шепа със спомен за трима.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Водичке!
Благодаря, Стойна!
Радвам се, че ме посетихте и за дадените оценки!Вие сте ми опората!
Желая ви хубав празничен ден! -
С чувство на завършеност и осъзнаване на истината вече си избрал
пътя към Спасителя.Дълбоко проникновена и истинска творба, която докосва и те кара сериозно да се замислиш:
"Останал без сили и глас,
аз тръгвам нагоре към Тебе.
Загърбил и благо и власт
аз чувам гласчето на бебе."
Поздрав за тази вълшебна творба и по-ведро настроение, Никола! -
"След мене и жътва да има" -в това е смисълът, Ники.
Хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Защото те ценя и уважавам като поет!Желая ти хубав и творчески ден!!