31 mar 2006, 10:15

Спомен за върха

  Poesía
1K 0 5

СПОМЕН ЗА ВЪРХА

(на моя приятел планинар Камен)


На живота

   под суровата ласка,

в забързания делник,

   в безпаметната нощ

все по-рядко

   се връщам при теб –

Планината, която

   обикнах от детство.

Планината, където

   почувствах се мъж.

 

Сега изморен от

   проблемите вечни,

от приятели,

   страсти,

   жени и деца

все по-рядко

   поглеждам към теб –

Върхът, който е

   над хоризонта.

И Целта, която е

                   да остане под нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...