СПОМЕН ЗА ВЪРХА
(на моя приятел планинар Камен)
На живота
под суровата ласка,
в забързания делник,
в безпаметната нощ
все по-рядко
се връщам при теб –
Планината, която
обикнах от детство.
Планината, където
почувствах се мъж.
Сега изморен от
проблемите вечни,
от приятели,
страсти,
жени и деца
все по-рядко
поглеждам към теб –
Върхът, който е
над хоризонта.
И Целта, която е
да остане под нас.
© Светослав Статев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
