20 oct 2011, 17:48

Спомени 

  Poesía » Filosófica
451 0 3

Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни!


И тъй несетно аз се връщам
през километри и през дни
в руините на  наш'та къща,
в далечните ми младини!

 

Аз връщам спомените само,
но не и истинските дни!
Започнах аз с торба на рамо
в най-ранните си младини...


Аз помня двора, къщи, мама,
наивно детските мечти...
И силата  на бащиното рамо...
И радост в мене затрепти!


И полудетските целувки!
И трепетите в любовта!...
Познах там хорските преструвки...
И двора заден на Света...

 

Във мен се раждаха усмивки.
От слънцето на пролетта...
И онзи гъдел без почивки,

със който срещах младостта!


И аромата на цветята
съзрях с пшеницата в едно...
Аз  гоних вятъра в полята
и спах във купата сено!


С години аз за тях тъгувам...
Със тях се срещам през нощта...
И като живи ги целувам...
И ги разнасям по света!




© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??