Спомени
Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни!
И тъй несетно аз се връщам
през километри и през дни
в руините на наш'та къща,
в далечните ми младини!
Аз връщам спомените само,
но не и истинските дни!
Започнах аз с торба на рамо
в най-ранните си младини...
Аз помня двора, къщи, мама,
наивно детските мечти...
И силата на бащиното рамо...
И радост в мене затрепти!
И полудетските целувки!
И трепетите в любовта!...
Познах там хорските преструвки...
И двора заден на Света...
Във мен се раждаха усмивки.
От слънцето на пролетта...
И онзи гъдел без почивки,
със който срещах младостта!
И аромата на цветята
съзрях с пшеницата в едно...
Аз гоних вятъра в полята
и спах във купата сено!
С години аз за тях тъгувам...
Със тях се срещам през нощта...
И като живи ги целувам...
И ги разнасям по света!
© Христо Славов All rights reserved.
