Спомени

20.10.2011 г., 17:48 ч.

Поезия » Философска

450 0 3

Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни!

И тъй несетно аз се връщам
през километри и през дни
в руините на наш'та къща,
в далечните ми младини!

Аз връщам спомените само,
но не и истинските дни!
Започнах аз с торба на рамо
в най-ранните си младини...

Аз помня двора, къщи, мама,
наивно детските мечти...
И силата на бащиното рамо...
И радост в мене затрепти!

И полудетските целувки!
И трепетите в любовта!...
Познах там хорските преструвки...
И двора заден на Света...

Във мен се раждаха усмивки.
От слънцето на пролетта...
И онзи гъдел без почивки,

със който срещах младостта!

И аромата на цветята
съзрях с пшеницата в едно...
Аз гоних вятъра в полята
и спах във купата сено!

С години аз за тях тъгувам...
Със тях се срещам през нощта...
И като живи ги целувам...
И ги разнасям по света!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

djudjii (Жанет Велкова)

2011-10-21T16:24:43+03:00

Хубаво!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-10-20T20:29:19+03:00

!!!
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-20T18:16:45+03:00

Прекрасен стих силно ме развълнува!И мойта къща родна вече е в руини!Поздрав!