speihi (Катерина)
29 136
30 ago 2009, 22:05

Спомени 

  Poesía
655 0 2

Спомени нежни, спомени мили

всяка нощ в съня ми връхлитат.

От тях се обърквам, оставам без сили,

а сутрин отлитат, без да ме питат.

 

Да ме посрещне любимият на прага

и да протегне две ръце горещи...

да се разтапям от усмивката му блага...

Това са най-желаните ми срещи.

 

И да ме търси с погледи омайни,

да ме докосва, където пожелае,

да разгадава женските ми тайни,

а после нежно да ме обладае...

 

Това са спомени, които ме зареждат

и стават светли тъжните ми дни.

Така живея със една надежда,

че в твоя свят съм аз, а в моя - ти!

© Катерина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От тях се обърквам, оставам без сили,
    а сутрин отлитат, без да ме питат."

    Много е хубаво ..
  • Прекрасно,влюбено създание, вярвай!Надеждата е всичко!
Propuestas
: ??:??