speihi (Катерина)
29 136
30.08.2009 г., 22:05 ч.

Спомени 

  Поезия
653 0 2

Спомени нежни, спомени мили

всяка нощ в съня ми връхлитат.

От тях се обърквам, оставам без сили,

а сутрин отлитат, без да ме питат.

 

Да ме посрещне любимият на прага

и да протегне две ръце горещи...

да се разтапям от усмивката му блага...

Това са най-желаните ми срещи.

 

И да ме търси с погледи омайни,

да ме докосва, където пожелае,

да разгадава женските ми тайни,

а после нежно да ме обладае...

 

Това са спомени, които ме зареждат

и стават светли тъжните ми дни.

Така живея със една надежда,

че в твоя свят съм аз, а в моя - ти!

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "От тях се обърквам, оставам без сили,
    а сутрин отлитат, без да ме питат."

    Много е хубаво ..
  • Прекрасно,влюбено създание, вярвай!Надеждата е всичко!
Предложения
: ??:??