Aug 30, 2009, 10:05 PM

Спомени

  Poetry
860 0 2

Спомени нежни, спомени мили

всяка нощ в съня ми връхлитат.

От тях се обърквам, оставам без сили,

а сутрин отлитат, без да ме питат.

 

Да ме посрещне любимият на прага

и да протегне две ръце горещи...

да се разтапям от усмивката му блага...

Това са най-желаните ми срещи.

 

И да ме търси с погледи омайни,

да ме докосва, където пожелае,

да разгадава женските ми тайни,

а после нежно да ме обладае...

 

Това са спомени, които ме зареждат

и стават светли тъжните ми дни.

Така живея със една надежда,

че в твоя свят съм аз, а в моя - ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • "От тях се обърквам, оставам без сили,
    а сутрин отлитат, без да ме питат."

    Много е хубаво ..
  • Прекрасно,влюбено създание, вярвай!Надеждата е всичко!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...