15 dic 2009, 13:24

Спомени

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

   Спомени

 

 

Загубих се сред спомените,
толкова много - и всичките мои.
Добре, че ме огрява свещта
на надеждите ми - огромни.

Вървя и аз към Истината,
зовяща дори грешника последен...
Но витаят и се губят мислите
за нещата, минали с времето.

Кървяща рана и лик на момиче
отнякъде изникват - наведнъж;
едно дете зачена се, роди се...
едвам разминало се със смъртта.

Целувка страстна и воят ужасен
на вятър - пак заедно вън, във нощта.
Последно "Сбогом" и отговор яден
заедно замират. В тишина.

Безкрайните стълби на много етажи,
в които студът се е сгушил,
тичат към моята стая...
... аз ги чакам омаян...

***

Ах, колко спомени,
толкова спомени,
полуживи,
полуизронени,
толкова чакани,
толкова гонени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Делийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...