Спомени
Загубих се сред спомените,
толкова много - и всичките мои.
Добре, че ме огрява свещта
на надеждите ми - огромни.
Вървя и аз към Истината,
зовяща дори грешника последен...
Но витаят и се губят мислите
за нещата, минали с времето.
Кървяща рана и лик на момиче
отнякъде изникват - наведнъж;
едно дете зачена се, роди се...
едвам разминало се със смъртта.
Целувка страстна и воят ужасен
на вятър - пак заедно вън, във нощта.
Последно "Сбогом" и отговор яден
заедно замират. В тишина.
Безкрайните стълби на много етажи,
в които студът се е сгушил,
тичат към моята стая...
... аз ги чакам омаян...
***
Ах, колко спомени,
толкова спомени,
полуживи,
полуизронени,
толкова чакани,
толкова гонени...
© Димитър Делийски Всички права запазени