Спомени

7 feb 2015, 1:00

Poesía » De amor

565 0 1

Толкова сънища, мечти

и миражи чародейни.

Едно и също са.

Няма тиха лагуна

И плахи стъпки

върху пожълтялата шума.

Непривично тихо е.

И все така заслушан,

взиращ се в небето си

да търся птици...

Морето също е

пресъхнало в очите ми.

Само вятъра е тук,

неизменно верен,

даващ ми кураж приятел.

Леко разрошва косите,

отдавна посребрени и девствени.

Вечер с него си бъбрим,

споделяме свойте мечтания.

Шумолим в листака всяка вечер

и умислено срещаме утрото.

Отчайващо искрени,

уморени и очакващи

да се загубим.

В косите и ръцете Ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.