Спомени
Толкова сънища, мечти
и миражи чародейни.
Едно и също са.
Няма тиха лагуна
И плахи стъпки
върху пожълтялата шума.
Непривично тихо е.
И все така заслушан,
взиращ се в небето си
да търся птици...
Морето също е
пресъхнало в очите ми.
Само вятъра е тук,
неизменно верен,
даващ ми кураж приятел.
Леко разрошва косите,
отдавна посребрени и девствени.
Вечер с него си бъбрим,
споделяме свойте мечтания.
Шумолим в листака всяка вечер
и умислено срещаме утрото.
Отчайващо искрени,
уморени и очакващи
да се загубим.
В косите и ръцете Ти.
© Павел Грамадов All rights reserved.
