27 abr 2011, 18:24

Спомени 

  Poesía
529 0 4

Пробягна спомен по студеното легло

и въздухът напълни се с тъга,

че онова, което с тебе е било,

превърна се в изплакана сълза.

 

Думите - преглътнати, неказани,

парят вътре в мен болезнено.

Жестоко бяхме с теб наказани -

пътуваме изгубени във времето.

 

Губим се в безсмислено отричане,

маските тежат ни като бреме.

Защо се лъжем? Още се обичаме.

Любовта не се лекува с време.

 

Над самотното легло танцуват спомени

и душата ми потъва в отчаяние.

В очите сълзи крият се... прогонени,

а в устните - отчаяно желание.

 

Илияна Дадарова


PS. Заглавието е "работно", все още не съм решила как да озаглавя стихотворението. :)

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??