Спомени
Пробягна спомен по студеното легло
и въздухът напълни се с тъга,
че онова, което с тебе е било,
превърна се в изплакана сълза.
Думите - преглътнати, неказани,
парят вътре в мен болезнено.
Жестоко бяхме с теб наказани -
пътуваме изгубени във времето.
Губим се в безсмислено отричане,
маските тежат ни като бреме.
Защо се лъжем? Още се обичаме.
Любовта не се лекува с време.
Над самотното легло танцуват спомени
и душата ми потъва в отчаяние.
В очите сълзи крият се... прогонени,
а в устните - отчаяно желание.
Илияна Дадарова
PS. Заглавието е "работно", все още не съм решила как да озаглавя стихотворението. :)
© Или Дадарова All rights reserved.
