Спомени

Това, което напомня за слава далечна,
борба, до смърт, до края на ада и вечна. 
Спомени, изчезнали безследно в тъмата, 
забвение обзело всяка фибра на душата.

Неканени, те идват, душите да измъчват,
отново в капана на мечтите ще заключват.
И пак усещането за реалност разводняват,
на всяка воля неизбежно остротата притъпяват.

Чувствата отминали пак те да ни напомнят,
образи от болка в ума ни ще заформят.
Изчезват, като лист подгонен пак от вихър,
но размътен вече е разсъдъкът ни бистър.