Спомени
564
0
0
Спомени
Това, което напомня за слава далечна,
борба, до смърт, до края на ада и вечна.
Спомени, изчезнали безследно в тъмата,
забвение обзело всяка фибра на душата.
Неканени, те идват, душите да измъчват,
отново в капана на мечтите ще заключват.
И пак усещането за реалност разводняват,
на всяка воля неизбежно остротата притъпяват.
Чувствата отминали пак те да ни напомнят,
образи от болка в ума ни ще заформят.
Изчезват, като лист подгонен пак от вихър,
но размътен вече е разсъдъкът ни бистър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сотир Тилев Всички права запазени
