gerrda (Геновева Христова)
408 4496
9 sept 2016, 19:54

Спомени 

  Poesía » Versos blancos
940 0 1

 

 

 

когато вял е този път

и истинския зов е гол

когато ти

си сам

и съм сама

небрежно

сме

недопустимо винаги

и още

в допустимата печал

и нямаме

и имаме

недосегаем спомен

когато

толкова не бяхме

ще сънуваме

във пътя

този зов

е сам

недопустим

и труден

за сънуване

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??