Спомени
1.3K
0
1
когато вял е този път
и истинския зов е гол
когато ти
си сам
и съм сама
небрежно
сме
недопустимо винаги
и още
в допустимата печал
и нямаме
и имаме
недосегаем спомен
когато
толкова не бяхме
ще сънуваме
във пътя
този зов
е сам
недопустим
и труден
за сънуване
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
