gerrda (Геновева Христова)
408 4501
9 сент. 2016 г., 19:54

Спомени 

  Поэзия » Белые стихи
785 0 1

 

 

 

когато вял е този път

и истинския зов е гол

когато ти

си сам

и съм сама

небрежно

сме

недопустимо винаги

и още

в допустимата печал

и нямаме

и имаме

недосегаем спомен

когато

толкова не бяхме

ще сънуваме

във пътя

този зов

е сам

недопустим

и труден

за сънуване

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??