Спомени
1.3K
0
1
когато вял е този път
и истинския зов е гол
когато ти
си сам
и съм сама
небрежно
сме
недопустимо винаги
и още
в допустимата печал
и нямаме
и имаме
недосегаем спомен
когато
толкова не бяхме
ще сънуваме
във пътя
този зов
е сам
недопустим
и труден
за сънуване
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
