gerrda (Геновева Христова)
408 4496
9.09.2016 г., 19:54 ч.

Спомени 

  Поезия » Бели стихове
920 0 1

 

 

 

когато вял е този път

и истинския зов е гол

когато ти

си сам

и съм сама

небрежно

сме

недопустимо винаги

и още

в допустимата печал

и нямаме

и имаме

недосегаем спомен

когато

толкова не бяхме

ще сънуваме

във пътя

този зов

е сам

недопустим

и труден

за сънуване

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??