15 mar 2018, 11:27

Спомени

1.2K 2 1

Още помня мириса на тялото ти

и

си представям

как целувам кадифените ти устни!

Сякаш бе вчера

когато прокарвах пръсти

през косата ти..

А усмивката?

Ах, усмивката ти е незабравима!

Не забравям и душата ти.

Тя е истинска,

изпълнена с детска радост, мечти

и пъстрота. Нежна и обичаща малките неща

и същевременно ледена като зимната зора.

Крехка, уязвима спрямо любовта

и непоколебима в своите принципи.

Пазя още утехата,

че ще те срещна някой ден

и с голяма лъжица ще отпия от нежната ти същност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Желева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...