Спомени
Още помня мириса на тялото ти
и
си представям
как целувам кадифените ти устни!
Сякаш бе вчера
когато прокарвах пръсти
през косата ти..
А усмивката?
Ах, усмивката ти е незабравима!
Не забравям и душата ти.
Тя е истинска,
изпълнена с детска радост, мечти
и пъстрота. Нежна и обичаща малките неща
и същевременно ледена като зимната зора.
Крехка, уязвима спрямо любовта
и непоколебима в своите принципи.
Пазя още утехата,
че ще те срещна някой ден
и с голяма лъжица ще отпия от нежната ти същност!
© Теодора Желева All rights reserved.
