Завивам се отново във въздишки
и плувам в отминалите дни.
Издигам се високо, над звездите,
където някак си ще отболи.
Сънувам те...
отново, сред пейзажа,
на тихите безрадостни мечти.
И спомням си, когато бяхме двама,
изгубени, но с блеснали очи.
Заспивайки си мисля как се връщаш,
в душата ми...но нещо пак крещи...
Обичам те... но всичко свърши,
дори да продължава да боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
