9 may 2019, 7:21

Спомени 

  Poesía » De amor
434 1 1

Завивам се отново във въздишки

и плувам в отминалите дни.

Издигам се високо, над звездите,

където някак си ще отболи.

 

Сънувам те...

отново, сред пейзажа,

на тихите безрадостни мечти.

И спомням си, когато бяхме двама,

изгубени, но с блеснали очи.

 

Заспивайки си мисля как се връщаш,

в душата ми...но нещо пак крещи...

Обичам те... но всичко свърши,

дори да продължава да боли.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??