9.05.2019 г., 7:21

Спомени

622 1 1

Завивам се отново във въздишки

и плувам в отминалите дни.

Издигам се високо, над звездите,

където някак си ще отболи.

 

Сънувам те...

отново, сред пейзажа,

на тихите безрадостни мечти.

И спомням си, когато бяхме двама,

изгубени, но с блеснали очи.

 

Заспивайки си мисля как се връщаш,

в душата ми...но нещо пак крещи...

Обичам те... но всичко свърши,

дори да продължава да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...