Завивам се отново във въздишки
и плувам в отминалите дни.
Издигам се високо, над звездите,
където някак си ще отболи.
Сънувам те...
отново, сред пейзажа,
на тихите безрадостни мечти.
И спомням си, когато бяхме двама,
изгубени, но с блеснали очи.
Заспивайки си мисля как се връщаш,
в душата ми...но нещо пак крещи...
Обичам те... но всичко свърши,
дори да продължава да боли.