10 dic 2008, 13:16

Спомени

  Poesía » Otra
645 0 6
Като последната глупачка,
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм,
от кадър в кадър
аз вървях
с носталгичните си
спомени.

Болезнени
те бяха
и исках
да ги променя.
Но времето
като че ли
шега
си бе
направило
с мен
и заминало
бе
безвъзвратно!

И не можех
да го върна!

След толкова години
на надежда
спомените си да променя,
отчаяна
реших да спра
с мечтите!

И с полета
на пеперудени крила,
в безкрайното пространство
на света,
в ефирна тишина
се озовах,
със нови спомени,
но в
старо време!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...