Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Dec 10, 2008, 1:16 PM

Спомени

  Poetry » Other
642 0 6
Като последната глупачка,
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм,
от кадър в кадър
аз вървях
с носталгичните си
спомени.

Болезнени
те бяха
и исках
да ги променя.
Но времето
като че ли
шега
си бе
направило
с мен
и заминало
бе
безвъзвратно!

И не можех
да го върна!

След толкова години
на надежда
спомените си да променя,
отчаяна
реших да спра
с мечтите!

И с полета
на пеперудени крила,
в безкрайното пространство
на света,
в ефирна тишина
се озовах,
със нови спомени,
но в
старо време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0