Спомени
Като последната глупачка,
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм,
от кадър в кадър
аз вървях
с носталгичните си
спомени.
Болезнени
те бяха
и исках
да ги променя.
Но времето
като че ли
шега
си бе
направило
с мен
и заминало
бе
безвъзвратно!
И не можех
да го върна!
След толкова години
на надежда
спомените си да променя,
отчаяна
реших да спра
с мечтите!
И с полета
на пеперудени крила,
в безкрайното пространство
на света,
в ефирна тишина
се озовах,
със нови спомени,
но в
старо време!
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм,
от кадър в кадър
аз вървях
с носталгичните си
спомени.
Болезнени
те бяха
и исках
да ги променя.
Но времето
като че ли
шега
си бе
направило
с мен
и заминало
бе
безвъзвратно!
И не можех
да го върна!
След толкова години
на надежда
спомените си да променя,
отчаяна
реших да спра
с мечтите!
И с полета
на пеперудени крила,
в безкрайното пространство
на света,
в ефирна тишина
се озовах,
със нови спомени,
но в
старо време!
© Славка All rights reserved.
