Slaveya (Славка)
116 874
10.12.2008 г., 13:16 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
474 0 6
Като последната глупачка,
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм,
от кадър в кадър
аз вървях
с носталгичните си
спомени.

Болезнени
те бяха
и исках
да ги променя.
Но времето
като че ли
шега
си бе
направило
с мен
и заминало
бе
безвъзвратно!

И не можех
да го върна!

След толкова години
на надежда
спомените си да променя,
отчаяна
реших да спра
с мечтите!

И с полета
на пеперудени крила,
в безкрайното пространство
на света,
в ефирна тишина
се озовах,
със нови спомени,
но в
старо време!

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??