Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание.
Смехът ми се обеси... некрасиво.
Небето днес е с криво петолуние,
звездите запреглъща... горделиво.
Остана само тъжно отражение
на тази обич, кратка и... излишна.
А спомените с нежно откровение
останаха в живота ми... предишен.