Dec 12, 2007, 3:28 PM

Спомени

Poetry » Love

1.3K 0 31

Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание.
Смехът ми се обеси... некрасиво.
Небето днес е с криво петолуние,
звездите запреглъща... горделиво.
Остана само тъжно отражение
на тази обич, кратка и... излишна.
А спомените с нежно откровение
останаха в живота ми... предишен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Да, всеки край, е началото на друг край!

Благодаря ви!

2007-12-14T15:58:00+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Мълчанието може да е доста садистично!

Прекрасен стих, Стоева!!! Прегръщам те

2007-12-14T08:49:40+02:00
Moira (Мойра)

Ех... Креми, защо пишеш толкова красиво-тъжни стихове, а?

2007-12-14T08:05:42+02:00
BateNiki (Николай Илиев)

Прекрасно откровение.

2007-12-13T10:05:56+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Тъжен, но красив и истински стих!

2007-12-13T08:22:39+02:00