7 nov 2004, 13:56

Спомени

  Poesía
1.5K 0 1
Благословенни да сте мои спомени,
че вие сте балсам за моята душа,
когато сълзите с вик отронени
намират отзвук в мойта самота.
Когато ме спасявате от дългите ми вечери,
които се раздират сред четирите стени
и мислите на тиха смърт обречени
престават да витаят и спира да боли.
Когато съм оплакала докрай без сила дните си
стойчески издържали на болката безкрай
тогава ви извиквам да доидете в нощите ми
превърнали съня ми в късче летен рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...