Благословенни да сте мои спомени,
че вие сте балсам за моята душа,
когато сълзите с вик отронени
намират отзвук в мойта самота.
Когато ме спасявате от дългите ми вечери,
които се раздират сред четирите стени
и мислите на тиха смърт обречени
престават да витаят и спира да боли.
Когато съм оплакала докрай без сила дните си
стойчески издържали на болката безкрай
тогава ви извиквам да доидете в нощите ми
превърнали съня ми в късче летен рай.