7.11.2004 г., 13:56

Спомени

1.5K 0 1
Благословенни да сте мои спомени,
че вие сте балсам за моята душа,
когато сълзите с вик отронени
намират отзвук в мойта самота.
Когато ме спасявате от дългите ми вечери,
които се раздират сред четирите стени
и мислите на тиха смърт обречени
престават да витаят и спира да боли.
Когато съм оплакала докрай без сила дните си
стойчески издържали на болката безкрай
тогава ви извиквам да доидете в нощите ми
превърнали съня ми в късче летен рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...