19 jun 2008, 11:41

Спомени

842 0 2
В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там
не бе и ти, мираж на образа ти превзе моето съзнание.
За първи път в живота си, погълнат от горещината на пламъците,
които изгаряха моята душа, погледнах аз слънцето с надежда една:
"Господи, нима сгреших, че обичах толкова пламенно една жена,
нима това е грях и любовта, която изпитвах към нея, проклятие?"
Отговор на това така и не получих аз, но един ден разбрах!!!
Онова, що се крие в моето сърце, е огънят на отминалите чувства,
огънят на любовта не ще угасне никога, макар да страда моята душа.
Лек за любовта няма, но макар и болка да е тя, носи радост
и пълнота в живота на всяка една изгубена душа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявам се много мислех че нещо не сам го качил както трябва,отново се извинявам.
  • 3 пъти ти го връщах и все така упорито го качваш, без да се постараеш да поправиш грешките! вярвай ми, че това няма да се повтори.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...