Jun 19, 2008, 11:41 AM

Спомени

  Poetry » Love
838 0 2
В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там
не бе и ти, мираж на образа ти превзе моето съзнание.
За първи път в живота си, погълнат от горещината на пламъците,
които изгаряха моята душа, погледнах аз слънцето с надежда една:
"Господи, нима сгреших, че обичах толкова пламенно една жена,
нима това е грях и любовта, която изпитвах към нея, проклятие?"
Отговор на това така и не получих аз, но един ден разбрах!!!
Онова, що се крие в моето сърце, е огънят на отминалите чувства,
огънят на любовта не ще угасне никога, макар да страда моята душа.
Лек за любовта няма, но макар и болка да е тя, носи радост
и пълнота в живота на всяка една изгубена душа!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Извинявам се много мислех че нещо не сам го качил както трябва,отново се извинявам.
  • 3 пъти ти го връщах и все така упорито го качваш, без да се постараеш да поправиш грешките! вярвай ми, че това няма да се повтори.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...