19.06.2008 г., 11:41

Спомени

831 0 2
В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там
не бе и ти, мираж на образа ти превзе моето съзнание.
За първи път в живота си, погълнат от горещината на пламъците,
които изгаряха моята душа, погледнах аз слънцето с надежда една:
"Господи, нима сгреших, че обичах толкова пламенно една жена,
нима това е грях и любовта, която изпитвах към нея, проклятие?"
Отговор на това така и не получих аз, но един ден разбрах!!!
Онова, що се крие в моето сърце, е огънят на отминалите чувства,
огънят на любовта не ще угасне никога, макар да страда моята душа.
Лек за любовта няма, но макар и болка да е тя, носи радост
и пълнота в живота на всяка една изгубена душа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявам се много мислех че нещо не сам го качил както трябва,отново се извинявам.
  • 3 пъти ти го връщах и все така упорито го качваш, без да се постараеш да поправиш грешките! вярвай ми, че това няма да се повтори.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...