Спомени
Тихи, умълчани и съвсем забравени
стояха спомените на тавана,
черно-бели снимки и сълзи сподавени,
малък дневник и година изживяна.
Сложени под ключ и изоставени,
стояха спомените на тавана,
увехнали рози и думи задавени,
безсмислена мечта и година изживяна.
Тихи, в сладък унес умълчани,
стояха спомените на тавана,
лоши дни и рани излекувани
от последната година изживяна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
прегръдки!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
