28.05.2008 г., 15:34

Спомени

1.3K 0 6

Спомени

Тихи, умълчани и съвсем забравени
стояха спомените на тавана,
черно-бели снимки и сълзи сподавени,
малък дневник и година изживяна.

Сложени под ключ и изоставени,
стояха спомените на тавана,
увехнали рози и думи задавени,
безсмислена мечта и година изживяна.

Тихи, в сладък унес умълчани,
стояха спомените на тавана,
лоши дни и рани излекувани
от последната година изживяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...