May 28, 2008, 3:34 PM

Спомени

  Poetry » Other
1.3K 0 6

Спомени

Тихи, умълчани и съвсем забравени
стояха спомените на тавана,
черно-бели снимки и сълзи сподавени,
малък дневник и година изживяна.

Сложени под ключ и изоставени,
стояха спомените на тавана,
увехнали рози и думи задавени,
безсмислена мечта и година изживяна.

Тихи, в сладък унес умълчани,
стояха спомените на тавана,
лоши дни и рани излекувани
от последната година изживяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...