9 feb 2008, 13:53

Спомени

  Poesía » Civil
859 0 7
Спомени елмазни,
с блясък на талази ,
вливат се във мен
и във вихъра студен
ще забравя аз и този ден,
останал все така непроменен.
И музиката гасне, и шепотът е блед,
щом забравата промуши се - пропукания лед...
И всичко губи своя цвят,
щом залезът със изгрева е слят,
щом времето студено спряло е лениво,
щом споменът разяжда настояще нечестиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми пак, поздрави!!!
  • Тук леко си се изрападжийствал... Пак настроението ти е възмущение, непримиримост, отхвърляне... Усеща се , че ти липсва нещо... Хубаво е, че не виниш никого, а поемаш отговорността...
    Има 1 група:"Айскрийм", българска. Имат много хуббави рапчета. Чуй ги. Този стих е подходящ да влезе в репертоара им...
  • Хубаво пишеш, Серафим.
    някак си ретро...много ми допада.
    с обич за теб.
  • Много добро,много звучно и идейно!
  • Хареса ми!Много е силно!Спомените понякога са всичко

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...