Спомени елмазни,
с блясък на талази ,
вливат се във мен
и във вихъра студен
ще забравя аз и този ден,
останал все така непроменен.
И музиката гасне, и шепотът е блед,
щом забравата промуши се - пропукания лед...
И всичко губи своя цвят,
щом залезът със изгрева е слят,
щом времето студено спряло е лениво,
щом споменът разяжда настояще нечестиво.