Спомени от старата къща.
Не остаряват спомените
за чувствата от първата любов
в живота затихват стъпките
тишината оставя щастие в живота суров.
Любовта никога няма край
в гърдите шепти и остава там
силната любов е вечна знай
боли, гори, но живее с плам.
Спомена се връща в неочакван миг
сърцето говори за любов и за душата
повтаря се в дните оня вик
и огъня спира завинаги в сърцата.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados